Домашното раждане на Прекрасна

Винаги съм имала късмет с ражданията си. Първите си три деца родих в болница, предизвикано, но бяха прекрасни и доста бързи раждания. Обикновено 2–3 или по-малко часове контракции и за 2–3 напъна бебето се появяваше на бял свят. Лекари така и не са участвали в моите раждания, помощта на акушерката винаги ми е била напълно достатъчна.

Шегувахме се, че съм пробвала и трите места за раждане в града и остава четвъртото дете да го родя в къщи. Всъщност се готвехме за това. Не виждах смисъл да ходя в болница, след като и съпругът ми спокойно може да замести акушерката като поеме бебето. Разбира се, изчетох и тонове литература по въпроса.

Контракциите ми почнаха в 20.40 ч. вечерта. Седях на голямата топка пред компютъра и разглеждах един интернет-магазин. Бях пуснала и един сайт-таймер, където ги засичах. Отначало бяха нерегулярни, през 10 — 2 — 9 и прочие минути. Голямата ми дъщеря се присъедини към мен, позяпахме рокли и обувки, в крайна сметка пуснахме поръчка и тя отиде да си ляга. Така и не й казах, че раждането е почнало, не исках да я притеснявам.

След като тя си легна нещата рязко станаха по-чести и по-болезнени. Бяхме угасили светлината в хола, светеха само екраните на двата лаптопа и свещичката в арома-лампата. Бях сложила масло от лавандула, за да ми действа успокояващо, но така и не го усетих. Седях на топката между контракциите, а по време на контракции вървях напред-назад. Мъжът ми се опитваше да ми говори от време на време, но нямах желание да ме разконцентрира, затова той се отказа и легна на дивана да дремне.

Около полунощ контракциите станаха през 1 и половина –2 минути с дължина пак толкова, много болезнени. Подпирах се или на масата, или на балконската врата, която беше приятно хладна, или заставах на колене пред малкия диван и се подпирах напред на ръце. През цялото време си представях и повтарях отново и отново, че матката ми се отваря като камбана, че обичам беба и я чакам. Опитвах се съзнателно да отпусна долната част на тялото и донякъде успявах. Имам чувството, че почти се бях самохипнотизирала с една и съща представа и едни и същи думи. За съжаление съвсем ясно и силно си усещах болката от контракциите.

Всичко това продължи цели три часа. Три часа интензивни контракции, в края на които вече бях изморена и измъчена и се чудех кога ще му се види края. Не можех да си намеря място, никъде не ми беше добре. Толкова дълго се взирах в светлините на града, нашарили тъмното отвън и търсих облекчение в студеното стъкло…

С другите деца лежах по гръб в предродилна зала и не съм имала толкова дълъг период на силни и болезнени контракции.

Ходех до тоалетната от време на време, но само да пишкам. Околоплодният мехур, дето толкова се притеснявах да не се спука някоя вечер върху новия ни матрак в спалнята, така си и стоеше цял.

Мъжът ми се събуди около 3 часа, оплака се, че не е могъл да спи добре, но въобще не беше усетил моето ходене и стърчане права последните часове.

Явно вече бях в транзиция, болката беше неконтролируема, но напъни нямаше. Реших, че повече не ми се чака и в един момент напънах. Бебето като че ли поддаде. На следващата контракция посегнах с ръка да видя напипва ли се нещо и усетих малка издута водна торбичка. Натиснах я с нокти, тя се спука много лесно и предните води изтекоха.

Стоях на колене пред дивана. Бях си сложила възглавничка под коленете (иначе ръби много), а върху нея един от чаршафите за еднократна употреба, които имат попиваща част. Казах на мъжа ми да си измие ръцете и да се приготви.

За разлика от другите ми деца беба не изскочи толкова бързо. Спуска се надолу по канала за около 4–5 напъна. Разтягането беше силно и болезнено, но все пак търпимо. Когато главичката й се показа навън, татко й нададе радостен възглас, че си мърдала личицето, макар и със затворени очички. След 1–2 напъна „изплува” и тялото й, право в ръцете му. Изплака ясно веднага. Беше 3.30 ч. сутринта.

Помолих го да ми я подаде и да донесе пелените да я завием.

Казах й нещо възторжено от сорта на „Добре дошла при мама, мъничка!” Седнах на дивана с беба в скута и се опитах да й дам да суче. (Никакъв спомен нямам с какви дрехи бях нея вечер) Тя не пожела. Имаше хубав цвят, но само се гушеше до мен. Мъжът ми светна лампата, а мен ме хванаха силните следродилни тръпки. Седях и траках със зъби и се тресях мощно. Той донесе нещо, с което да ме завие, и се опитва около 5 минути да ме стопли. Каза, че най-страшното от раждането било това мое силно треперене.

Като спрях да треперя донесе тавичка и клекнах над нея, за да излезе плацентата. Отначало излязоха две парчета само, като едри късове дроб. Поседях малко на дивана, после опитах отново. Този път плацентата с ципите излязоха.

Оставих беба завита на дивана и отидох да си сложа превръзка. Тя беше будна и се оглеждаше. Татко й сложи вода да ври, да изварим една ножица и конец за зъби, после вързахме връвта, ама май не достатъчно стегнато и я прерязахме. От нея капнаха 3–4 капки кръв и това беше. Беше тънка връв, дебела само колкото кутрето ми.

Беба така и не пожела да засуче, само се облизваше, затова следващите три месеца я храних с изцедена кърма от биберон. Струваше ми се толкова мъничка, а се оказа, че тежи 3.150 кг и е 50 см.

Моето кървене беше доста силно, затова по-късно през деня ме прегледа акушерка. Имах само леко охлузване, но ми сложиха инжекция метергин, за кръвотечението. На следващия ден паднаха още две парчета плацента, всяко голямо колкото юмрука ми.

За съпруга ми раждането на Беба е неповторимо изживяване, което го е направило много щастлив. Според него домашното раждане е най-естествения и хубав начин за идване на бебетата. За мен от всичките ми раждания това беше най-болезненото и най-дългото — 3 часа чести и дълги контракции досега не бях преживявала. Но пък се радвах на спокойствието и комфорта на собствения си дом и не бях отделена от семейството си. Мен лекарите в болницата не ме закачат и там не ми е проблем да раждам. Както и предишните пъти нямах нужда от особена медицинска помощ и съпругът ми беше напълно достатъчен. За Беба – може би е показателен факта, че иска да спи само в стаята, в която се роди и се сърди, когато я отнесем в спалнята. Трябва да й избродирам надпис „Стая, родна стая”.

Беше едно прекрасно раждане на едно прекрасно момиченце.
 

[ обратно към главната страница ]