Раждането на Азриел...

Започна още щом разбрах, че съм бременна. Подтикна ме да чета и търся инфо за пренаталното общуване, за естественото активно раждане, за хармонията в и около нас.

При първата ми бременност подтика ми бе да се информирам за отглеждането на бебо, за кърменето, чудех се как да не си разглезя бебето, а открих кърменето на поискване, привързаното родителство, слинга, ЕБХ...и мнооого вдъхновяващата „Маймунска тема

Сега осъзнах, колко са важни първите мигове на мъника, когато преминава от едно пространство в друго...от една реалност в друга... и всичко стана много плавно и естествено – йогата на Роси за бременни, темите за пренаталното общуване, домашното раждане на Ескориал и някои други пуснати в бг-мама.

Самото раждане започна в неделя, когато времето беше чудесно, слънчево, с аромат на цъфнали цветя в двора, където аз и Дан дан бяхме излезли. Сутринта като искаше ам-ам усетих че корема ми се напряга по-болезнено от предишните дни, когато имах доста подготвителни контракции. Следобед към три, таткото се върна и решихме да ходим в парка да гледаме па-па, но докато пътувахме натам малкия взе че заспа и ние предпочетохме да се качим нагоре към Витоша. В колата нагоре вече от време на време имах доста болезнени контракции, което ме учуди, защото първия път в началото бяха доста леки. Горе спряхме на едно местенце с наситено зелени смърчове, сняг и прекрасен горски дъх, където се наслаждавах на въздуха, небето, топлата кола на която се облягах, когато идваше болка.

Сега като се замисля на слизане, контракциите са били сигурно на 5 минути щото доста често му казвах на мъжа ми да внимава, но като се прибрахме у дома се бяха разредили. Между 20:00 и 23:00 бяха на десетина минути, а през това време аз се разхождах, лягах си, търсих си удобни пози...особено по-късно вече много ме болеше кръста и си помислих как искам някой да ми помогне...

Истината е че до последно не бях решила къде да раждам, молех се нещата да се стекат по най-добрия за нас начин. Надявах се всичко да стане толкова бързо, че да нямам време да ида в болница... За разлика от Мег Wink ми се искаше всичко да мине почти неусетно. За съжаление се оказа, че имам разни страхове, че ми е трудно да оставя съзнанието настрана, сега съм повече от сигурна, че нагласата и това да посрещаш с усмивка на очакване всяка контракция – ето бебо излиза, за да се срещнем и да го гушна, е едно от най-силните обезболяващи!

Към десет вечерта мъжа ми и малкия вече спяха, а към единадесет и аз се присъединих към тях на леглото, тъй като много ми се спеше, та си легнах и от време на време се събуждах, за да се наглася или свия за поредната контракция. По някое време обаче седнах на пода и се подпрях на леглото като дремех и на всяка контракция заемах една удобна поза, която ми помагаше да ги поемам и разбира се дишах – с корем – колкото повече кислород поемах надолу, толкова по-безболезнено беше...

По някое време мъжът ми усети, че става нещо и седна до мен, но аз не позволявах да ме докосва, освен да ми дига косата от лицето, че да дишам спокойно... в началото и той като мен си придремваше между контракциите, но после решил, че не му е сега времето за сън. Оказва се, че тогава вече съм имала бая чести контракции, но аз помня само релакса след тях, който наистина ми се струваше дълъг.

И така по някое време усетих напъни, но не бяха много силни и реших, че са подготвителни... при първото раждане имах точно три напъна, които бяха толкова силни, че нямаше как да ги удържа и бебето излезе... честно казано, сега си мисля, че тогава бая лесно го направи и вероятно е било заради епизиотомията, която ми направиха.

По това време бях в някакво сънно състояние и след две три контракции с напъни и доста междинно време между тях, изведнъж се събудих при един силен напън, тогава си помислих, да не би вече да имам разкритие!? И дори се стреснах, тъй като не го очквах...всъщност си мислех, че ще родя чак през деня...

Та тогава заех една от позите за по-бавно излизане на бебо, но само след малко усетих как ме проряза първото излизане на главичката и извиках, не знам дали беше от болка, но вика си дойде...

А по това време мъжа ми беше тръгнал да търси ластик за косата ми и дойде след няколко секунди, точно когато осъзнах, че вече раждам, извиках му какво става и тъй като в съзнанието ми беше приседналата поза за раждане, така и се настаних...между другото всичко това се случваше към 3 и 30 сутринта и беше тъмно, загасени лампи и само уличното осветление ни светеше.

Дойде и втория напън и тогава извиках бая силно, та малкия се събуди и го помня леко уплашен как дойде при мен и ме викаше, той е на две и половина, а баща му му казал да стои по-далече и да седне в края на леглото, което той и направил. Та точно тогава главичката излезе наполовина, а след няколко секунди и цялата.

Докато мъжа ми се чудеше откъде да подхване в тъмното главичката, аз си почивах и очаквах последния напън, с който знаех, че ще излезе и телцето. Този път то не излезе като тапа както първия път, а някак си на два пъти, но пак бързо. Веднага изплака съвсем кратко и мъжа ми го сложи на корема, засука почти веднага и така два часа.

През това време Дандан беше изтичал в стаята на дядо си да спи там по поръчка на баща му ;D. А като излезе мъника, татко, чул виковете ми се появи да пита какво става, а мъжа ми му подал ръка – „честито“, което още повече го ошашавило.

И така той се роди, но раждането не беше свършило, точно се радвах на релакса след контракциите, когато пак ме започнаха и те съвсем не леки! Не бяха на определено време разбира се, а малкия допълнително ги стимулираше като сучеше от мен. Все пак бях сравнително доволна, защото това просто означаваше че плацентата се отлепя и излиза и се свива матката..., нооо не бях подготвена за толкова силни контракции след раждане, всъщност не помня да съм ги имала първия път. Както и болките в долната част на корема, които ме свиваха следващите два дни.

Тъй като всъщност така и не се бях подготвила предварително за домашно раждане, изведнъж се оказа, че няма с какво да вържем и резнем пъпната връв. За което аз всъщност не се притеснявах, най-малкото защото съм запозната с лотосовото раждане.
Бях предупредила, че веднага след раждането трябва да затоплим много бързо стаята, така че пред и зад мен имаше по една пусната печка.

Много дълго стана и нямам търпение да пиша повече. Непременно трябва да спомена помощта на Мая! – като се роди мъника, й звъннахме през нощта и брат ми ходи до тях да вземе хирургически конци и ножица, после й звъняхме бая често да я разпитваме за всичко което ни се случва, дали всичко е наред Very Happy )))) след два три часа отрязахме пъпната връв и аз се поизправих да се поразходя малко напред назад, клекнах в позата от йогата дето си разтваряме коленете с лакти и буквално след няколко секунди имах контракция, с която излезе плацентата. Прегледахме я, беше цялата в ципа и след това я сложихме във фризера...

След четири пет дни, личната ми лекарка дойде, прегледа мъника и каза че всичко му е наред, ние попълнихме съобщението за раждане, тя го подписа и подпечата, а мъжа ми после го занесе в обредния дом, където на хората от гражданското състояние им беше много интересно как е станало домашното раждане и прочетоха онази част от закона за гражданското състояние, която бяхме разпечатали и след една седмица си получихме удостоверението за раждане!

Оказа че имам малко разкъсване, но никак не ме болеше и се миех със смрадлика, обаче после моя приятелка, която общува с лечителката Ганка в Канада, ми каза, че за това е по-добре да си правя баня от цветове на невен и сега три седмици по-късно мога да кажа, че е почти зараснала плътта. А най-хубавото е, че можех да сядам, тичам и скачам веднага, за разлика от първия път, когато ми правиха епз и десет дена ме болеше зверски при всяко сядане...е, тичането го можех след втория ден, когато ме отпуснаха болките долу в корема.

Живи и здрави!

[ обратно към главната страница ]