Домашно раждане след секцио

На кратко

Първото ни дете е Кирил и се роди с планово секцио на 14 февруари 2005 г. Причина за секциото беше HPV – така известният вирус, който се смята за причинител на рака на маточната шийка. След раждането щяха да ми оперират шийката на матката, но започнах усилено да търся алтернативни начини за справяне и след три години научих Техниката за емоционална свобода. С тази техника ремонтирах родилната си инсталация и причината за секциото не беше на лице, когато забременях за втори път.
Яна се роди вкъщи на 15 февруари 2009 г, неделя в 4 без 10 сутринта. Четири дена след термин. Бяхме само с мъжа ми Души.

На дълго и на широко

Оценка на риска

Имаше две неща, които можеха да ми попречат да раждам вкъщи. Гениталният херпес и белегът от секциото, който може да доведе до руптура на матката, ако не е здрав.

В последните месеци усещах леко припарване на мястото, където излиза херпесът. Само припарване без да се изразява с пъпки. С много тесане*, сеанси, хомеопатия, компреси със сребърна вода, витамини и какво ли не накрая не усещах активността на херпеса и това вече не беше пречка за нормалното раждане.

Тесах белега от секциото докато стана толкова блед, че не ме притесняваше. Щом отвън кожата се възстановява, предполагам, че и отвътре на самата матка белегът е добре. Това вече също не беше пречка за неасистирано раждане.

Други пречки нямах. Имам добра структура за раждане. Майка ми е раждала лесно.

От всичко това заключих, че не съм рисков случай и мога да се пробвам да родя вкъщи. Е, не стана толкова лесно, колкото очаквах, но съм доволна.

Първите контракции

С Души се бяхме подготвили за домашно раждане с уговорката, че нищо не се знае и, ако трябва, ще ходим в болница. Основните притеснения на Души бяха, че няма кой да следи тоновете на бебето. Шест дена преди раждането бях на видеозон и казаха, че всичко е наред. Два дена преди раждането бях на запис на тоновете и пак всичко беше наред. От тези наблюдения Души се успокои.

Бях си поставила за цел да се наспивам всеки ден, за да имам сили когато дойде раждането. Но една вечер си легнахме доста късно. Същата нощ имах болезнена контракция. Достатъчно силна, за да ми направи впечатление, но и достатъчно слаба, за да заспя след нея. Така и не се наспах добре. Сутринта имах още няколко болезнени контракции – като поносимо силни болки при мензис. После контракциите отшумяха. Заех се с други дейности.

Следобед от 15.30 Кирчо празнуваше четвъртия си рожден ден. Тогава вече имах доста силни контракции. Направих последните приготовления.

Със започването на родилната дейност се почувствах странно отнесена. Вярно е това, че раждащата е на друг свят. Бях в пълно съзнание, но се усещах коренно различно от нормалното. Беше приятно състояние.

Контракциите понасях като заставах на колене на земята и се облягах на дивана. Ако застанех в позиция в самото начало на контракцията, болката беше поносима. Но, ако не се бях наместила навреме, болката беше много силна. Стенех, охках и пъшках.

По едно време реших да тесам болката. Така успокоих няколко контракции, но на следващите не успявах. Предпочитах да мисля за работата, която тази контракция върши вместо да се боря с нея.

След повечето контракции се изаквах и се надявах, че с това ще изпразня напълно червата си. По-късно се оказа, че не е станало така.

След всяка контракция ми се гадеше, не ми беше минало от повръщането (сутринта бях повърнала един сок от цвекло). Бях изморена от недоспиване. Почти нищо не бях яла през деня. Като цяло хич не ми беше добре. Но усещах, че раждам и се държах.

По едно време контракциите доста се усилиха. Казах на бебето „Чакай само баща ти да си дойде и тогава тръгвай”. Така стоях кротко на леглото и контракциите наистина се разредиха значително. Накрая Души си дойде и контракциите започнаха отново. Мислех, че съвсем скоро ще се роди. Оказа се, че е имало още доста.

Бях изтесала всичко за раждането, което има да се теса. Но ето че точно в този момент ме хвана страх как ще излезе бебето. Веднага хванах страха за ушите и го теснах. Всъщност седях уморено на леглото и помолих Души да ми тупа точките.

Контракциите изобщо не бяха ритмични. Не ги гледах много по часовник, но се усещаше, че не са на еднакви периоди. Исках да стана и да се движа, но бях доста изморена и прекарах повечето време в леглото. Седях, а по време на контракция се навеждах напред.

Бях чела за една жена, на която гениталният херпес й излезнал по време на раждането. За това Души ми сложи памучни тампони на местата, където херпесът се появява. Тампоните бяха напоени със сребърна вода и ги залепи с лейкопласт.

Излезе слузестата запушалка. Беше кървава и от тогава започна да изтича кръв. Не прясна и не много. Души ми даде памперс за възрастни и седях предимно върху него. Така стаята остана чиста и всичката кръв отиде по памперсите. Подлагах си ги на земята, на леглото, навсякъде, където ми беше удобно да застана. Два пъти се изаках и тези памперси свършиха чудесна работа. Души ме забърсваше.

Стана късно. Души започна да заспива. Предложи ми и на мен да заспивам. Казах му, че не искам да спирам родовата дейност и да протаквам нещата до утре. Тогава той ми каза да стана права. Много умно от негова страна. Бях си починала малко и успях да стана за няколко контракции. Наистина беше по-лесно права. Поклатих се малко. Направих някои по-резки движения. Пак се уморих и седнах на леглото.

Души спеше. Аз полягах и заспивах между контракциите.

През цялото време пиех вода. По една глътка през големи интервали. За цялата нощ бях изпила едно шише.

По време на най-силните болки

Какви ли не мисли ми минаваха през главата. От мислите ми се променяше болката.

На някои контракции си представях, че Ирина ражда и тя има контракция. Тогава цялата родова дейност се проектираше върху нея и не ме болеше.

Представях си, че Клер седи срещу мен и мълчи многозначително.

Представях си приятелките ми как са раждали.

За някои контракции се бях успала и не успявах да заема удобна поза и да се настроя мислено. Тогава болеше наистина ужасно. Съжалявах, че съм недоспала, защото нямах сили да се организирам да посрещна всички контракции.

Чудех се защо продължава толкова дълго.
Ядосвах се. После се осъзнавах, че с ядосване няма да ускоря процеса и кротко посрещах следващия залп.
Казвах „Хайде давай, готви сме да те посрещнем. Чака ме те с баща ти. Той ще те поеме. Давай да го направим така, както сме го репетирали.” и всякакви от тоя род.
На някои контракции си повтарях „Отварям се, отварям се”. Тогава не ме интересуваше дали ме боли, съсредоточавах се само в това да отпусна максимално всичко отдолу. Помагаше ми с ръка да разтварям влагалището и да мисля как всичко се отваря.

С Души се целувахме, беше хубаво, но за кратко.

На някои контракции си казвах „Край, свърши, ето всеки момент трябва да свърши. Ама не може да продължава повече. Какво става, не може да не свършва вече. Ох, да наистина свършва.”

Казвах си „Анестезирам се, анестезирам се, защо още ме боли като се анестезирам, анестезирам се. Ох, свърши най-сетне.” Това беше при контракциите, които не се бях подготвила да посрещна.

Най-много ми тежеше неизвестността. Мислех си как акушерките проверяват разкритието и ориентират родилката за напредъка. Тогава си казвах „Всичко при мен върви добре, имам разкритие от няколко дена, сега със сигурност напредва добре. Ако някой ме проверяваше, щеше да ми каже, че съм ОК.”

Околоплодният мехур

По принцип исках околоплодният мехур да остане здрав до последно, за да излезе бебето с него и така да ме предпази от разкъсвания. Но вече исках да се спука, за да се ускори раждането. Помислих си да бръкна да видя какво мога да направя, но не бръкнах. В отговор на мислите ми околоплодният мехур се спука. Водата не беше много и не беше зелена. Това стана в 3 без 20. Един час преди раждането, но тогава не го знаех. Тъкмо надеждата ми беше започнала да се губи, но сега се мотивирах да родя по-скоро.

Естествените напъни и излизането на бебето

В този последен час след повечето контракции излизаше и по малко ако. Души ме забърсваше. Сигурно стократно ме е проклел, задето не съм си направила клизма. Със забърсването понякога предизвикваше нова контракция, веднага след предишната.

На някоя от тези контракции започнах да напъвам. Мисля, че напъните не бяха спонтанни. Или, ако са били, са били доста слаби, а аз им помагах. Така на по-мощните контракции напъвах.

След няколко изтощителни залпа, исках да си почина. Повтарях „Искам малко почивка, малко почивка, малко почивка...”. С това успявах да смаля силата на контракцията и я оставях да мине без да напъвам. По време на почивката контракциите се разреждаха. Даже пак успявах да задремя между някои. Като си починех отново започваше серия. Напъвах и казвах „Давай, готово е, отварям се ...”, повтарях „Искам да излезе, искам да излезе...” и т.н. Души малко ми се смееше на нещата, които говоря.

По едно време дойдоха истинските напъни. Гласът ми се промени. Аз самата се учудих на звуците, които издавах.Звучаха като от дълбините на земята. Души ги усети и скочи от леглото. После пак си полегна, защото това състояние продължи известно време.

Спомних си как Роси каза, че с викане се намалява силата на напъна. И е добре за предпазване от разкъсвания. Но не ми пукаше вече нито дали ще имам руптура на матката, нито дали ще се разкъсам. Стиснах зъби, за да не викам и вече оставих напъните силни и без звук. Чувствах се във вакуум. Не зная дали болеше, като че ли не. Друго чувство ме завладяваше много по-силно от болката. Наистина естествените напъни са много силни. Такива са, че мога да ги смекча, но оставя ли ги, те са като Ниагара.
Представих си, че пред мен има една акушерка, която ми казва „Браво, много добре се справяш. Със следващата контракция ще излезе.” Повярвах й на жената. Това много ме успокои. Бебето не излезе със следващата контракция, но имах чувството, че някой оценява процеса отстрани и се доверих на въображаемата акушерка, че скоро ще родя.
Не зная на какви интервали бяха контракциите. Но не бяха ритмични. След серия от чести контракции молех за почивка и получавах достатъчно минути за релакс.
По едно време усетих болка от друг тип. Усещах разкъсващо разтваряне на влагалището отвътре. Хем се радвах, хем недоумявах как ще се отвори. Не казах на Души, че усещам разтварянето. Не смеех да се похваля, че го усещам на изхода.

По някое време изтече малко прясна кръв, от което предполагам, че шийката на матката се е разкъсала. Повече прясна кръв нямаше.

С ръката си усетих главата. Подаде се съвсем малко и след контракцията се прибра. Имах чувството, че пред главата върви пъпна връв. Така го усещах с ръката си. Притесних се, но не исках да всявам паника и не казах на Души за това. После той видя прорязващата глава и нищо не каза. Успокоих се, че няма пъпна връв отпред. Все пак поисках огледало, за да видя и аз. В огледалото се виждаше само черната коса, въпреки че на пипане релефът беше странен.

Главата се виждаше малко, когато Души попита дали да прави топли компреси. Казах му да сложи топлата вода в легена. Но усетих, че със съвсем малко напъване мога да я изкарам и веднага след това му казах „Поеми я”. Огледалото много ми помагаше. Видях точно колко трябва да напъна, за да излезе само главата. Като излезе главата Души каза „Дай, дай”. Но аз спрях. Знаех, че е добре да се провери за пъпна връв около врата. Това го пишеше в един от разказите, които Души така и нямаше кога да прочете и затова той не го знаеше. Освен това отново излизаше малко ако. Аз бях застанала на колене, наведена напред. Извъртях се настрани, за да не отиде акото върху бебето. Исках да напъна съвсем леко за тялото, но то просто се изхлузи в ръцете на Души. Всичко беше наред. От както Души попита дали да прави компреси до излизането на бебето продължаваше една контракция, по време на която напъвах или не според нуждата. Сега като мисля нямам данни за болка в този момент.
Казах на Души да я сложи надолу. Той я хвана за краката и я провисна с главата надолу. Казах му „Не така, сложи я с лицето надолу, за да изтече каквото има в устата и носа”. Обърна я по лице.

На цвят беше добре – розова. Имаше малко кръв на косата и малко на дупето. Имаше верникс тук-там. Проплака веднага като излезе. Движеше се активно с ръце и крака. Души ми я подаде. Гушнах я, сложихме й шапката и я завихме с тензухена пелена. Легнахме.

Не спирах да повтарям на бебето „Браво, браво на теб, много добре се справи, чудесно, супер си, чудесна си, браво...” Както беше легнала върху мен, я усещах да се движи по същия начин от бременността.

Тя си смучеше ръката. Изместих ръката й и й подадох гърда. Засука. И така два часа. Два часа не спря и за миг да суче. Това бебе беше излязло, за да яде.
Въртеше води в носа си. Реших да ги изсмуча, но пъпната връв доста се опъна и не успях да стигна до носа й с уста. Потупах много леко точките й и дишането й се изчисти. След малко пак започна. По някое време спря от само себе си.

Пъпната връв и плацентата

Души спеше на детското легло. След два часа и бебето заспа. Събудих Души да прережем пъпната връв. Исках да стана, за да помогна на плацентата да излезе. Превързахме пъпната връв със стерилен хирургически конец. Първият възел беше на 5 см от бебето. Вторият на 10 см от първия и третият на 5 см от втория. Направихме още един възел за всеки случай между първия и втория. Срязахме малко преди последния възел. Души я сряза със стерилизирана хирургическа ножица. Бебето спа през цялото време.

Станах да помогна на плацентата да излезе. Но нямах сили. Олюлявах се като се изправех и ми излизаха звездички. Реших, че ще е по-добре да я изчакам полегнала. Пих сок от портокал и вода. Души и бебето спяха.

Галих корема си от горе на долу и говорих на плацентата, че вече няма работа там. Тесах.

По едно време успях да стана. Сложих си един памперс за възрастни и започнах да се разхождам. След малко се изстрелях в тоалетната. Изаках се. С освобождаването на напрежението плацентата излезе и я поех с ръце. Цялата беше увита в ципа. Вътре в ципата се беше образувала торбичка с кръв. Ципата беше здрава от всякъде. Малко след като я оставих се спука и кръвта изтече. Това стана три часа и половина след раждането.

Изкъпах се. Нямаше много топла вода и измръзнах. Души има навика да спира бойлера. Така и не мога да разбера защо.

Нямаше много за почистване. Не зная къде отидоха околоплодните води. Чаршафът не беше много мокър. Когато бебето се наспа събрахме всички памучни и гумени чаршафи и леглото остана с най-долния сух и чист чаршаф. Души постепенно беше напълнил една торба с мръсни памперси и това беше.

Равносметката

Майка ми е раждала лесно и двата пъти. Затова мислех, че и аз ще родя лесно. Сега си давам сметка, че раждането беше значително по-трудно от нейните заради улегналия начин на живот, който водя. Цялата бременност не слязох от колата. Не зная дали е от това, но живот и здраве при една следваща бременност ще имам обеца на ухото и ще се движа много.

Другите участници

Души се справи отлично. Ние с него родихме, но в подготовката на това раждане имат пръст доста хора.

На първо място Ирина. Едно време мислех, че жената трябва да си ражда вкъщи, но с първото раждане мозъкът ми се размъти. Благодаря на Ирина, че събуди заспалите ми мечти.

Особено голяма подкрепа получих от Ива, с която се чувахме интензивно в последните дни преди раждането.

Курсовете на Роси освен много полезни бяха и много приятни. Струва си човек да забременее заради тях.

В последните месеци ме притесняваше херпесът. Даже се бях примирила, че може да раждам със секцио. В помощ в този период ми бяха Иван Петърнишки, Димитър Пенев – Мити и Петър Няголов. Покрай хомеопатичните, които Мити ми даде за херпеса, получих и такива, с които да раждам. После той ми каза, че не е трябвало да ме боли толкова и защо не съм му се обадила да сменим хомеопатичното, но карай.

Доволна съм.

Източник: http://natalyoga.net/forum/viewtopic.php?f=8&t=11

[ обратно към главната страница ]


* - Тесване - Техника за Емоционална Свобода - ТЕС или EFT - техника, която чрез изтупване на определени точки може да повлияе върху физическото, емоционалното, психичното състояние. За повече информация виж http://www.emozdrave.info/