Домашното раждане в България

Домашното раждане на

Росица Мирена Петя
Меги Били Мая
Мая и Души анонимна Димитриана
Миглена Дора Йорданка
... и още много други, чиито истории скоро ще публикувам  
Александрина    

Материали

 

Излезе от печат книгата "ОРГАЗМЕНО РАЖДАНЕ" Можете да я закупите оттук.
 Какви начини за естествено раждане предпочитат известните
Различни видове пози за раждане
Болницата или домът като вариант за раждане
Нима раждането е опасно и болезнено?

Една майка споделя за естественото раждане

Раждане в екстаз

Защо пъпната връв НЕ ТРЯБВА да се прерязва веднага след раждането
Не бутай реката – тя си тече сама
Ключови потребности на раждащата жена
Цезарово сечение: безопасен изход или заплаха за бъдещето
Естествено Раждане и 21-ви век
101 причини да родя у дома
Предавания за естествено и домашно раждане

::: Различни видове пози за раждане

Днес, в 21 век, много специалисти приемат концепцията за естественото раждане. Един от основните принципи на тази концепция е свободното поведение на родилката. Тя може да се разхожда, да пее, да заема тези пози, които обезболяват контракциите и помагат на бебчето да се роди по най-лекия начин.

“Класическата” поза – легнала по гръб – е най-удобна за медицинския персонал, но именно тя е най-болезнена както за майката, така и за детето. Работата е там, че когато майката лежи по гръб родовите пътища леко се извиват напред и бебчето, проправяйки си път, трябва да се движи на горе, а това съществено забавя родовия процес и често води до травми.

При раждане в тази поза матката притиска кръвоносните съдове, които минават по дължината на гръбнака. Това води до нарушаване на кръвообращението и, като резултат, бебчето получават недостатъчно кислород.

Практиката показва, че ако жената има възможност да се движи по време на раждането, тя инстинктивно заема тези пози, които са най-удобни за нея и за детето.

За да може майката максимално да използва положителния ефект на различните пози, тя трябва да изпробва всички варианти още по време на бременността и да ги обсъди с акушер-гинеколога, който ще приема раждането.

На началния етап на раждането, докато контракциите не са регулярни и достатъчно интензивни, не са необходими специални пози. През това време най-добре се заемете с обичайната домашна работа или отидете на разходка с бъдещия татко. Когато контракциите започнат да ви доставят силен дискомфорт, заемайте тези пози, които са най-удобни за вас.

Позите се делят на хоризонтални и вертикални:

I. Вертикални пози

1. Права.

Тази поза ви предоставя няколко варианта – по време на контракция да се опрете на леглото или масата, да се облегнете с гръб към партньора си, а той да ви поддържа под мишниците или с лице към него да увиснете на шията му.

Преимущества:

  • раждането се ускорява, тъй като земното притегляне става ваш помощник и детето се придвижва по родовите пътища по-бързо.
  • контракциите стават по-ефективни, шийката на матката се разкрива по-бързо, тъй като главичата на бебето я натиска и я разтяга.
  • тези пози намаляват напрежението на гърба и майката се отпуска по-лесно.
  • бебчето няма да изпитва недостик на кислород, тъй като нищо не притиска главната вена в организма на майката – долната празна вена.

Недостатъци:

  • за акушерката е трудно да преглежда майката и да следи как протича раждането.
  • родилката бързо се изморява.
  • при стремително протичащо раждане по време на напъните има риск от разкъсвания.

Тази поза е особено полезна при слаби контракции, при тесен таз, когато бебето е голямо или напъните отслабнат.

2. Седнала (на специална гумена топка или на U-образен стол без дъно).

Преимущества:

  • контракциите стават по-безболезнени, тъй като матката по-малко притиска вътрешните органи и гръбнака.
  • Докато седите на топката може да правите въртеливи движения с таза. Това намалява напрежението на гърба.
  • гравитацията ускорява процеса на раждане.

Недостатъци:

  • В тази поза се напряга опашката (най-долния отдел на гръбнака и най-подвижната част на малкия таз) и така се затруднява раждането на главичката на бебето.
  • Тази поза е подходяща само за периода на разкритие на шийката на матката. По време на напъните изберете друга поза. Така седнала напрягате мускулите на перинеума , а те трябва да са максимално отпуснати по време на изгонването на плода.


 

3. Седнала на леглото.

Седите на леглото със сгънати колена, гърбът е облегнат на облегалката или на възглавница, стъпалата са опрени в матрака.

Преимущества:

  • намалява вероятността от разкъсвания.
  • удобна е за почивките между контракциите.
  • акушерката има възможност да следи процеса на раждане.

Недостатъци:

  • при слаба родова дейност намалява силата на напъните. В такъв случай изберете позата клекнала.

Тази поза се използва в периода на изгонване ако напъните са достатъчно силни, при стремително раждане, при седалищно предлежание на плода, в случаите, когато е необходимо да се направи епизиотомия.

Как да напъвате: когато започне контракцията, наведете главата надолу, обгърнете с ръце колената, придърпайте ги към себе си и напъвайте. В интервалите между контракциите почивайте облегнати назад.


 

4. На колене.

Стоите на колене, опряна на раменете на партньора и/или акушерката, на облегалката на стол или родилното легло.

Преимущества:

  • матката не притиска гръбнака и, следователно, намаляват болките в гърба.
  • акушерката може да следи процеса на раждане, само трябва от време на време да се повдигате.
  • ако ви поддържат от двете страни по-малко се изморявате.
  • перинеумът е защитен от разкъсвания, тъй като центъра на тежестта леко е изместен и главичката много меко преминава по родовите пътища.
Недостатъци практически няма, стига на вас да ви е удобно. Тази поза е подходяща само когато детето се ражда с главичката напред.

За да премахнете напрежението в раменете, от време на време отпускайте главата си надолу. Леко се навеждайте напред, така бебето ще се завърти в правилното положение за раждане, а именно - с лице към опашката на майката.

 

5. Клекнала (колената разкрачени на страни).

Преимущества:

  • контракциите стават по-ефективни.
  • под действието на гравитацията ражданто се ускорява.
  • удобна е по време на напъните.
  • удобна е за акушерката, която следи процеса на раждане.

Недостатъци:

  • бързо се изморяват краката.
Обърнете специално внимание на тази поза при подготовката за раждане. Тренирайте я по няколко пъти на ден (например, докато гледате телевизия, говорите по телефона и т.н.) Така краката ви ще се изморяват по-бавно. В тази поза може да използвате за опора партньора си, стол или леглото. Важно е колената да са максимално разтворени.

Тази поза е най-актуална, когато разкритието е максимално, а главичката още не е слязла в тазовото дъно. Също така се използва при слаба родова дейност и слаби напъни, но не при седалищно предлежание.

II. Хоризонтални пози.

 

1. “На четири крака”.

Преимущества:

  • отслабва болката в гърба, тъй като матката не притиска гръбнака.
  • нищо не притиска долната празна вена и бебето получава достатъчно кислород.
  • намалява вероятността от разкъсвания, тъй като главичката меко притиска перинеума, постепенно разтваряйки тъканите.

Недостатъци:

  • не е удобна за акушерката.

За да ви е по-удобно може да сложите под ръцете си възглавница, или да се опрете на гумената топка. Старайте се да държите таза по-низко от раменете, така ще ви помага и земното притегляне. Между контракциите може да почивате отпуснати върху бедрата си. Тази поза е особено подходяща при силни болки в гърба и при раждането на голямо бебе.

2. Легнала настрани.

Преимущества:

  • намаляват неприятните усещания в гърба.
  • отворен е достъпът на кислород до бебето, тъй като матката не притиска кръвоносните съдове по дължината на гръбнака.
  • дава възможност на акушерката да следи процеса на раждане.
  • натиска на главичката е толкова мек, че почти изключва вероятността от разкъсвания.
  • в тази поза удобно се почива между контракциите.

Недостатъци:

  • гравитацията не помага на бебчето да се движи напред.

По време на напъните акушерката или партньорът ви трябва да придържат крака ви повдигнат за да се разшири изхода и да се облекчи раждането на главичката. Също така може да поставите крака си на облегалката на стол или леглото, или да го свиете назад и да го държите за прасеца. Тази поза се използва при преждевременно раждане, при раждане на бебче с низко тегло и при травми на тазобедрените кости на майката. Добре е да лежите на тази страна, на която е обънато гръбчето на бебето.

 

3. Наклонена поза на колене.

Стоите на колене, горната част на тялото наведена надолу, главата отпусната върху ръцете. Тазът “виси” във въздуха.

Тази поза е необходима за задържане на родовия процес, когато напъните са започнали, а шийката на матката не е разкрита напълно.

И така, защо мъдрата природа ни диктува да се движим по време на раждането?

  • намалява натиска на матката върху големите кръвоносни съдове и така бебчето получава достатъчно кислород.
  • плодният мехур и главичката равномерно и интезивно натискат долната част на матката което съществено ускорява процеса на изглаждане и разкритие на шийката.
  • различните пози намаляват неприятните усещания по време на контракциите, намалява се използването на анестезия.
  • значително намалява риска от родови травми при майката и бебчето.
  • при вертикалните пози бебчето се движи от горе на долу (а не от долу на горе в положение легнала по гръб) и гравитацията му помага.
  • намалява вероятноста от разкъсвания и прилагането на акушерски манипулации.
  • и, на края, най-главното – имайки определена свобода майката по-активно се включва в процеса на раждане, чуства се пълноправен участник в това велико събитие, старае се да установи контакт с детето, да почувства неговото състояние, за да намери това положение, което в даден момент най-много допада и на двамата.
източник http://www.roditeli.info

::: Болницата или домът като вариант за раждане

Един от най-разпространените митове, поддържан от медицинските среди, е че болниците са безопасно място за раждане. Внушава ни се, че жените са умирали при раждане преди да е имало модерни болници. Всъщност жените са умирали не защото раждането е опасно, а поради лошите условия на живот по това време. Бедните жени са страдали от недохранване и прекомерен труд през време на бременността, докато богатите често са били лишени от чист въздух и слънце, защото почернялата кожа е била неприемлива. Заможните момичета са се стягали в корсети още от 11-годишна възраст, така че тазът им е бил деформиран. Тези физически фактори, заедно с различни психологически фактори (страх, срам, вина) са водели до проблемите, които жените са срещали при раждане.

Нормалните здрави жени много рядко са умирали при раждане. В действителност когато раждането се преместило от дома в болницата през 20-те години на ХХ век, смъртността на новородените и майките се увеличила. Едно голямо изследване, извършено през 1933 г., показва, че раждането в болница не е така безопасно, както раждането вкъщи. Проучвания от последните 20 г. показват, че ТОВА ВСЕ ОЩЕ Е ВЯРНО. (Mayer Eisenstein, MD, The Home Court Advantage, 1988.)

Когато раждащата жена отиде в съвременна болница, тя е заобиколена от медицински персонал и апаратура. Често й казват какво да яде, в каква поза да ражда (обикновено легнала по гръб, което стеснява тазовия отвор и й пречи да използва силата на гравитацията), кога да напъва и кога да не напъва (което е вмешателство в нейните собствени усещания и инстинктивно знание за раждането). Нейният напредък се измерва и претегля и тя е третирана по-скоро като машина, отколкото като мислещ, чувстващ и интелигентен човек. Ако раждането не се развива със скоростта, с която болницата е преценила, че трябва да се развива, дават й се лекарства за ускоряване на процеса. Лекарствата обаче могат да направят контракциите по-болезнени, което от своя страна я кара да взима болкоуспокояващи. А те не само че й пречат да участва пълноценно в родовата дейност, но и също въздействат върху плацентата и върху нероденото дете.

Понякога тялото на жената просто отказва след всички тези интервенции и й съобщават, че се налага да роди с цезарово сечение, за да е в безопасност бебето. Неосъзнавайки, че намесата в раждането е предизвикала тези “усложнения”, тя често се съгласява “за доброто на детето”. Почти една четвърт от бебетата в страната се раждат с цезарово сечение.

Много родилки не са доволни не само от начина, по който са се отнесли към тях в болницата, но и от отношението към бебетата. Те често биват отделяни от майката веднага след раждането, за да бъдат претеглени, измерени, тестувани и измити. Предписват им капки за очи, само защото майката е можело да има венерическа болест, и витамин К, защото се предполага, че бебетата имат липса на витамин К по рождение.

Когато жената ражда в къщи, тя е свободна да яде каквото иска, да заеме каквато поза иска и да напъва или не напъва в зависимост от това какво чувства. Когато никой не й казва какво да прави, тя може да се вслуша във вътрешния си глас. Същият любящ интелект, който е знаел перфектно как да сътвори бебето в нея, знае как безопасно и лесно да го изведе на бял свят, ако тя му позволи. Когато никой не раздава команди, жената е спокойна и може да роди по естествен начин. След раждането никой не отделя бебето от майката. Тя може да държи бебето и да го кърми колкото пожелае. Жените от цял свят преоткриват факта, че раждането е толкова по-лесно, колкото по-малка е намесата.

Малко статистика

 

Статистика за ражданията от 1958 до 1970 в Англия
Място на раждане Детска смъртност
(на 1000 раждания)
Година: 1958 1970
В болница 50.1 27.8
Асистирано от лекарски екип
у дома
20.3 6.1
Неасистирано домашно раждане 19.8 4.3

Предвидими рискове от детска смъртност,
изчислени на базата на статистики

Предвидим риск (на 1000 раждания) в болница в къщи
Много нисък 8.0 3.9
Нисък 17.9 5.2
Среден 32.2 3.8
Висок 53.2 15.5
Много висок 162.6 133.3

Детска смъртност в Холандия (1986 г.)
според място на раждането и асистиране

Асистент/Място на раждане

Брой
раждания

Деска
смъртност
(на 1000
раждания)

Лекар-акушер(ка) в болница 83,351 18.9
Семеен доктор във вкъщи 21,653 4.5
Акушерка в болницата 34,874 2.1
Акушерка във вкъщи 44,676 1.0

Първо раждане (Холандия 1986)

Лекар-акушер(ка) в болница 41,861 20.2
Акушерка във вкъщи 15,031 1.5

(източник Sheila Kitzinger, Homebirth and Other Alternatives to Hospital, and Marjorie Tew, Journal of the Royal College of General Practitioners, August 1985.

::: Нима раждането е нещо опасно и болезнено?

Какво представлява естественото раждане

Поради това, че в съвременната акушерска практика напълно са изкривени естествените механизми на протичане на раждането, съществува голяма неяснота в определяне на самото понятие “естествено раждане”. У нас това означава неусложнено раждане, което е протекло с минимална намеса. Но в действителност естествено раждане е това, което протича в съответствие със заложената от природата генетична програма на човека. Науката етология, изучаваща майчинското поведение при животните и при човека, помага да се разберат основните закономерности при естественото раждане.

Как са изучавали естественото раждане?

Тоталното внедряване на механистичния подход в акушерството доведе до пълна загуба на представите за това, че раждащата жена въобще може да има някакво поведение. Когато в резултат на изучаване на майчинското поведение при животните беше изяснено, че това е доста твърда схема, отклоненията от която завършват със страдание или гибел на потомството, погледът на изследователите се обърна към човека. Пред учените изникна въпросът какво е майчинското поведение при човека и какво значение има то за развитието на появяващите се на бял свят деца.

Още през 30-те години на ХХ век известният английски акушер Грантли Дик-Рийд започнал да провежда ражданията, позволявайки на жената да се държи по-свободно, отколкото е било прието в медицинската практика и постигнал практически пълно обезболяване. Това направление на акушерството започнало да се прилага и от други изследователи. В някои европейски клиники още през 50-те години са позволявали на родилката да се движи при контракциите, да си избира поза за напъните, да кърми детето още в първия час след раждането. Сега задачата на изследователите била не да покорят стихията на раждането, а да достигнат пълно съответствие с биологическата даденост. Учените стигнали  до заключение, че раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. Ако раждането протича в съответствие с тези сложни закономерности, то, независимо от неговата продължителност, всички неприятни моменти бързо се забравят. Резултат от естественото раждане е продължителен положителен импринтинг, който по принцип е невъзможен, ако раждането протича по друг начин.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането. Хормоналните и психическите процеси, протичащи в организма на родилката, от своя страна влияят върху поведението й. Освен това трябва да отчетем, че поведението на жената в хода на раждането спада към реликтовите, безусловни форми на поведение, определени генетически и регулирани от несъзнателната част на психиката. Затова поведението на жената по време на раждане не се поддава на контрола на съзнанието.

Хормонален баланс

Инстинктивното поведение на жената по време на раждането се обуславя от особения хормонален баланс в нейния организъм. Хормоните, регулиращи раждането, са многофункционални и влияят върху физиологичните процеси, емоционалното състояние, паметта и поведението. Например хипофизата произвежда окситоцин, който подпомага контракциите и в последствие - забравянето на болката. Надбъбречните жлези произвеждат хормони, които усилват контракциите. В същото време се отделят ендорфини, които позволяват раждането да протече самопроизволно, но действат и като болкоуспокояващо средство, потискат безпокойството и способстват за достигане на състояние на цялостно удовлетворение. Под въздействие на ендорфините жените често по време на раждане се държат така, сякаш са приели наркотик. В промеждутъците между болезнените контракции те се чувстват добре. При естественото протичане на раждането много жени могат да изпитат истинско състояние на екстаз.

Болкоуспокояващите синтетични аналгетици, използвани в медицината, влизат в конфликт с ендорфините и изменят сложния естествен хормонален баланс. С това до голяма степен се обяснява защо много жени се чувстват зле по време на раждането и след това. Установено е, че при жени, на които по време на раждането са вкарвани наркотици, подобни на ендорфина, раждането е по-продължително и по-трудно, отколкото тези, при които нивото на ендорфина е естественото. Естественият хормонален баланс през време на раждането е много крехък и затова всяка необоснована намеса, например приемане на каквито и да било препарати, може да го наруши и да доведе до патологична родова дейност. Даже такава “невинна” процедура като пробиване на мехура, скокообразно променя съотношението на хормоните и може сериозно да наруши естественото протичане на раждането.

Психическото състояние на родилката

Психическата подготовка на жената за раждане преди всичко се състои в освобождаване от страховете, тъй като именно те правят раждането болезнено, неблагополучно и дори драматично. Най-добре протича раждането, когато жената е спокойна и отпусната и може по-добре да усеща нуждите на своя организъм.

Върху психическото състояние на жената много силно влияят моделите, възприети през бременността. От литературата жената може да получи грешни представи - да идеализира или да драматизира раждането. Общоприетото у нас мнение за раждането като твърде неприятно и опасно изживяване, е далече от истината. Някои курсове пък учат жената как да контролира своето тяло, чувства, дишане, а не да се вслушва в усещанията си.

Обстановката при раждане

Всички живи същества търсят за раждането на потомството си най-безопасното място. Самките се устройват по такъв начин, че по време на раждането никой да не ги безпокои. Животните обикновено търсят уединено, тъмно и топло място, без въздушно течение. Жената също се чувства по-добре при раждане, ако около нея обстановката е уютна, няма дразнещи цветове, ако е топло и тихо. Желателно е в помещението да няма силни или резки звуци, миризми, да няма опасност от влизане на хора и вмешателство. Добре е, ако са под ръка необходимите храни и напитки.

Партньорите при раждане

При много жени се появява желание по време на раждането да присъстват един, двама или трима души и това е напълно естествено. За живите същества, живеещи на групи, пълното уединение при раждането не е характерно, на него по принцип присъстват роднини. Това създава усещане за защитеност. Самките на шимпанзетата и на горилите се отделят от групата и раждат в присъствеито на 1-2 самеца. Стадните животни (слонове, антилопи) изобщо не се отделят от групата.

При човека също се наблюдава желание за усамотяване и раждане в присъствието на 1-3 партньори, на които жената има най-голямо доверие. Естествено ще бъде раждането, ако в обстановката липсва нервно напрежение и дискомфорт.

Инстинктивно поведение на родилката

По време на раждане жената се вглъбява в себе си, изживява промени в състоянието на съзнанието. Тя интуитивно си търси удобна поза. Най-успешно е раждането, когато най-малко е подложено на съзнателен контрол. Това поведение включва естествено дишане, издаване на звуци, смяна на позата и движение. Благодарение на генетичния механизъм, тези действия са съгласувани с голяма точност. Изкуството за оказване на помощ при естествено раждане се състои в умението да дадеш на жената възможност да се държи максимално свободно, което помага за включване на несъзнателните механизми на саморегулиране на раждането.

Дишане и викане на родилката

С постепенното усилване на контракциите, дишането на родилката се активизира, което по-късно може да се прояви във вид на стонове и викове. Това е нормално физиологично явление, имащо невро-ендокринна основа, а не е израз на страдание или проява на нетърпение. Звуците, издавани от жената, подпомагат раждането.

Всекидневните физически натоварвания на съвременната жена често са недостатъчни.

За да може организмът без напрежение да регулира дълбочината и ритъма на дишане по време на раждането, необходима е известна подготовка. Редовните занимания с прости дихателни упражнения разширяват възможностите на дихателната система. В решителния момент, изискващ напрежение на всички жизнени сили, естествените механизми на активното дишане, стоновете и виковете ще се включат автоматично, без усилия от страна на родилката. За организма това ще бъде не екстремно, а привично натоварване.

Положение на тялото и пози

В хода на раждането жената нееднократно сменя положението на тялото си за облекчаване на болките и за регулиране на скоростта на протичането му. От позата и динамиката на движенията зависи дишането на родилката и характера на издаваните звуци. Основните пози и движения при раждане са: на колене, клекнало положение, седнала, права, ходейки, наведена. Но най-добрата поза при раждане е тази, която ще избере сама родилката. Задължителното използване на някаква поза би й наложило механично изпълнение и би попречило на оптималното положение за раждане.

Заключение

Оказва се, че не всяко леко и безболезнено раждане може да се нарече естествено. Естествените механизми не могат да се включат, ако жената е скована, напрегната или действа според предварително заучена схема. Ако спокойствието на жената е резултат от самоконтрол, то несъзнателните механизми за регулиране на родовата дейност няма да проработят. И макар че раждането в този случай може да протече леко, удобно за околните, жената няма да се възползва от предимствата на естественото раждане. Същият резултат се получава, ако тя не се справи сама с болката, а с помощта на анестезия.

При естественото раждане обикновено жената забравя за болката. Но това не е най-важното. Същите тези механизми, които позволяват на жената да се справи с неприятните усещания по време на раждането, включват и мощния майчински инстинкт, който при друго развитие на събитията просто не се включва. Възприето е, че този инстинкт е присъщ на всяка майка, но това съвсем не е така. Както и за всеки друг инстинкт, необходими са определени биологични механизми за неговото включване. Естественото раждане е точно такъв механизъм и то създава необходимата основа за бъдещите отношения между майка и дете.

::: Една майка споделя за естественото раждане

Аз изпитвам наслада от раждането. То е вдъхновяващо и вълнуващо, сексуално и духовно, магическо и чудотворно. То е СИЛАТА в най-чистата й форма. То е връх на съзиданието.

Предпочитам да раждам или сама, или със съпруга и децата ми. Всичките ни четири деца са родени по този начин. Дейвид посрещна първото, а аз - останалите три. За тези, които са израснали в култура, която счита раждането за изначално опасно и болезнено, това може да звучи като лудост. Преди време и аз мислех така, но това беше преди да узная истината за раждането.

За безопасността и красотата на раждането ми отвори очите един английски лекар и писател - Грантли Дик-Рийд. Той е писал и практикувал през първата половина на 20 век и е считан за един от бащите на естественото раждане. Дик-Рийд смята, че съществува едно любящо интелигентно съзнание, което сътворява живота. Това съзнание знае как да израсне бебето в нас. Не е нужно да му помагаме да направи очите, ушите, пръстите. Просто трябва да му се доверим и ако имаме чист въздух, движение, подслон и храна, оплоденото яйце в нас ще се превърне в човек. И понеже Природата или Бог завършва това, което е започнал, знае и как да стане раждането.

С други думи, ние не сме изоставени изведнъж в края на бременността. Има буквално родилен рефлекс, който тласка бебето от матката към белия свят с почти никакво съзнателно усилие от наша страна. Проблемът е, че има и друг, по-силен рефлекс, който може да попречи на раждането. Този рефлекс е известен като “борба-бягство”.

Дик-Рийд го обяснява по следния начин: когато жената е в състояние на страх, по цялото й тяло се разпространява послание, че има опасност, с която трябва да се бие или да избяга. Кръвта и кислородът незабавно се изпращат към ръцете и краката, за да може изплашената жена да се бие или да избяга. Поради това другите органи остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Затова пребледняваме, когато сме изплашени. Тялото решава, че мускулите на краката ни се нуждаят повече от кислород, отколкото лицето.

За съжаление, когато трябва да се бие или да бяга, организмът счита матката за маловажен орган. Според Дик-Рийд матката на изплашена раждаща жена е буквално бяла. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Решението е следното: жената да не се страхува, а докторите да не се намесват. Раждащата жена не трябва да бъде бутана, дърпана или да бъркат в нея. Вместо това тя трябва да бъде спокойно окуражавана или просто да бъде оставена на спокойствие.

Животните инстинктивно чувстват това. Затова когато раждат, те търсят усамотение. Те знаят, че ако някой се намеси в раждането, то може да спре, а бебето - да умре. Това важи както за домашните животни, така и за дивите.

За съжаление в медицинските училища учат докторите да се намесват в раждането и те правят точно това.

 

::: Раждане в Екстаз

Раждане с оргазъм
Оргазъм и раждане - никога не би ти хрумнало, че имат нещо общо, но този филм ни напомня, че когато е в среда на хармония и подкрепа жената може да роди с удоволствие и екстаз. Този документален филм изследва интимната страна на раждането и мощната трансформираща роля, което то изиграва в живота на жената, ако тя има възможност да го изживее в неговата пълнота. Филмът и субтитрите могат да бъдат свалени оттук.

Позната сцена: раждаща жена лежи на болнично легло, заобиколена от мъже и жени с маски. По челото й се стича пот и тя крещи: “Не мога! Не мога! Боли ме! Боли ме!”. По този начин се ражда. Но това ли е истината?

В действителност за много жени раждането не е болезнено или трудно. Наричат ги късметлийки, но съм склонна да вярвам, че това по-скоро се дължи не на късмет, а на нагласата на раждащата жена и на хората, с които тя е избрала да бъде заобиколена. Ако попитате жена, която е родила лесно, може да установите, че е приемала спокойно своето тяло и своята сексуалност. Може би винаги е била такава или съзнателно е работила за преодоляване на страховете си и се е научила да се доверява на тялото си. И в двата случая, бебетата й са родени с лекота и грация.

Вярно е, че на този етап тези жени са изключение, но смятам, че историите им са очарователни. Ако можем поне да се порадваме на идеята, че раждането може да е лесно и безболезнено, може би повече жени ще го преживеят по този начин. Ето няколко истории, които съм събирала през годините.

Зная, че има напълно безболезнени раждания. Това са случаите на две  жени, едната от които е моя сестра.

По-голямата ми сестра Карен дори не беше разбрала, че ражда, докато нейният доктор не и съобщи това на прегледа в 39 седмица. Той я изпрати веднага в болница. Персоналът  там не вярваше, че раждането е започнало, защото  тя се разхождаше наоколо,  смеейки се щастливо и шегувайки се с другите майки. Тя не усещаше нищо, докато не започнаха напъните. Пет минути по-късно Тара беше родена. Карен се кълне, че единственото нещо, което е усетила освен напъните, е как перинеумът й се разтяга от главата на детето.

Нейната втора дъщеря е била в седалищно положение. Карен беше в болница, защото терминът й беше минал и докторът планираше изкуствено предизвикване на напъни. Тя се събудила сутринта и отказала да закуси, въпреки че се чувствала добре. Тя седяла в леглото, приказвайки с медицинската сестра, когато изведнъж усетила нещо между краката си…едно малко краче. Сестрата изтичала да повика доктора. Междувременно се появило и другото краче. Докторът пристигнал и Адел се родила с още два напъна. Нямало време дори да я преместят в родилното отделение! 

Узнах, че раждането може да доведе до оргазъм, от състудентката ми Ким. Говорехме си за безболезнено раждане (току-що бях прочела “Раждане без страх”), когато Ким каза: “Знаеш ли, някои жени изпитват оргазъм по време на раждане. Майка ми, например.”

Какво? Аз се мислих за човек с отворен ум, но даже и за мен тази идея беше смущаваща. Представих си майката, която лежи на болничното легло и получава оргазъм пред куп лекари. Това ме заинтригува. Раждане - защо не, ако ще бъде приятно?

По-късно четох за този феномен в много книги и, въпреки че аз лично никога не съм изживявала това, мисля, че след време това ще стане по-разпространено. Малко по малко нашата култура се оттърсва от страха, срама и вината, които пречат на много от нас да изживеят оргазъм даже при секс, пък какво остава за раждането. Може би някой ден, когато приемем напълно сексуалната си природа, много от нас ще могат да изпитат радостта, която тези жени са познали:

“Бяха ми казали да очаквам ужасна болка, но не бях подготвена за сексуален екстаз, за сладостното чувство от проникването. Застанала на колене върху малък килим, аз хванах бебето, излизащо през вагината ми в малкия свят между моите крака, посред необикновен оргазъм.”

От “Йога за бременни и естествено раждане” - Жанин Правати Бейкър:

“Аз имах най-търсената акушерка във Франция - моята компетентна и забавна леля Мари-Терез, чиято радикална идея беше, че раждането освен всичко е и секси. Слушах само госпъл-музика през бременността, една нова за мен музика. “Това е път към рая” звучеше в уредбата ми докато раждах, топлината на гласовете се съчетаваше идеално с огъня в камината. Вулвата ми беше масажирана, за да се разшири вагината ми и накрая изпитах оргазъм. Всъщност малкият Пиер се плъзна между краката ми за мое учудване, усмихвайки се още преди да е отворил очи.”

От “Да узнаеш тайната на радостта”, роман от Алис Уокър

“Много майки изпитват изгаряща или разкъсваща болка, когато най-големият диаметър на бебешката глава минава през родовия канал. Някои в действителност изпитват оргазъм.”

“През 1968 родих Робърт Киркпатрик. Бях подготвена, съзнателна и отговорна. 4 часа след началото на раждането изпитах оргазъм, докато бебето излизаше от тялото ми.”

От “Екстаз при раждане: Съзнателната еволюция на възможността в настояща реалност” от Бини Дансби - доклад на Конгреса на международната общност за пре- и перинаталната психология и медицина, Йерусалим 1989

“Мисля, че да имаш бебе е много секси. В действителност раждането е толкова чувствено, толкова еротично. Чувствата, които и двамата изпитахме при раждането на всяко от децата ни, бяха толкова значими.”

Кейт Гапшоу Спилбърг (Бившата???? съпруга на Стивън Спилбърг):

"Започнах да напъвам, а Майкъл ме придържаше докато клечах. Внезапно при един силен напън аз усетих, че Деймиан слиза надолу. Трепетно вълнение изпълни кухнята и Майкъл и аз сякаш се сляхме, когато погледите ни се срещнаха. Усещането беше като че ли станахме едно цяло отново, както когато се любим. Да, ние бяхме едно. Не раждах само аз. Майкъл също раждаше. Усещахме екстаз. Сливах се с всичко. Извиках от същинска наслада, когато почувствах как Деймиан излиза навън… в сигурните ръце на Майкъл…”

От “Щастливи рождани дни”, Мерилин Моран

“Биологично жената е така устроена, че да изпитва удоволствие не само когато се люби, но също при раждане и кърмене. …Раждането предлага удоволствие от множество приятни усещания (при ритмичните контракции на матката в началата на раждането, когато жената е отпусната и спокойна) и интензивните усещания при кулминацията на раждането (да, точно като оргазъм), когато бебето се плъзва във вашите очакващи ръце.”

“Това раждане беше не само безболезнено, но и приятно. Не бяхме чели за такова нещо и много се изненадахме. Докато бебето излизаше, разбирах от погледа и звуците на Джийн, че тя изпитва върховен оргазъм, който се повтаря отново и отново. Колко различно от болката и агонията на конвенционалния мит! По-късно попитахме един близък доктор за това - “Да, виждал съм го няколко пъти. Възможно е дори много жени да изпитват оргазъм при раждане, но го считат за болка, защото усещанията са много интензивни и нищо не може да се сравни с това и защото са подготвени да очакват болка.”

От “Първа духовна помощ при бременност и раждане” от д-р Джууст Миърлу

“Удоволствието при раждане може да е начало на много добри семейни отношения. Знанията ни за възпроизводството показват, че би трябвало да има биологична причина удоволствието при раждане да е свързано с това, което е най-добро за детето.”

“Раждането има много общо с оргазма: отделя се хормонът окситоцин, има контракции на матката, зърната на гърдите набъбват и би могло да се изпита усещане за оргазъм.”

Чуваше се разговор. Аманда не каза нищо, издаде само тих звук. Тя се напъна, стояща на четири крака и бебето излезе, тогава коленичи над нея. Беше някъде другаде. Всички коментирахме бебето, но тя не поглеждаше рожбата си. Позата на тялото й издаваше екстаз. Когато я заговаряхме, тя не отговаряше. За миг се уплаших, че може да не се върне от там където е. Тогава тя погледна надолу към бебето и бавно започна да се връща в тялото си.”

От Женски тела, женска мъдрост от Кристияне Нортръп

“Малко преживявания  можеха да се сравнят с въодушевлението, което изпитах по време на раждането на двете си деца. Силата, която винаги чувствах като жена изведнъж се изпълни с нов смисъл като Джони нежно сложи ръцете си под мищниците на Ела и аз поставих своите ръце върху неговите. Както бяхме направили с Джет, водехме новото си бебе в света. Животът на всеки един от нас се беше променил завинаги от тези две красиви деца.”

Кели Престон Траволта, в книгата “Светлината: Пътуване към майчинството” от Даница Перес

“Не бях нито в този свят, нито съвсем отвъд него. Осъзнавах физическото си присъствие. Можех да го видя, но не и да го почувствам… Главата й излезе и аз престанах да напъвам. Бях напълно погълната от чувството, което можеше да се опише с човешки слова единствено като “благоговение”. Времето спря, като съзерцавах чудото, като гледах как бебето момиченце се появяваше от тялото ми…Някой извика “напъвай” и аз “се върнах в тялото си” и изтласках останалата част от малкото телце.”

от “Бебета на вярата”, Паданарам Прес

“Връшам се във ваната и се разкрачвам. Не напъвам. Това бебе излиза само. Поглеждам надолу и виждам  лициче, обвито в тънък филм. Бебето още е във водната обвивка. Тя се спуква, като то се плъзва в ръцете ми. То ме гледаше в очите, докато телцето му излизаше. Аз съм във възторг. На света не съществува никой друг – само ние двете. Тя е няй-красивия дар, който някога съм получавала. Прегръщам я силно и плача. Бях изкачила планината. Бях достигнала върха и бях наградена по-щедро от всичките си мечти. Изведъж чувствам изтощението. Лягам на дивана и долявам странни прекрасни звучи – грохот на разбиващи се о брега океански вълни, звън на камбаники, залюляни от вятъра -  но ние сме на хиляди километри от морето и днес няма никакъв вятър. Аз съм в екстаз!”

от “Раждането на Джой” от Лаура Шанли

“Бяхме поставили басейна за раждане пред камината и беше божествено да се потопя в топлата дълбока вода в мрака на огряната от огъня стая. Все още потръпвам като си спомня как усетих в ръката си главата й вътре в мене - никакви огледала, никой друг не беше свидетел на случващото се, само една абсолютна връзка, единствено аз -  и като се носех отпусната във водата на басейна, с един напън Ева излезе във същата тъмна вода, сякаш и двете се раждахме в този миг. Ние я наблюдавахме още под водата с разтворени ръчицки, носещи се във водата, как гледаше нагоре към нас, тялото й сияеше с неземна светлина. Петър беше клекнал на пода до басейна и бавно извади личицето на нашето бебе на повърхноста. Това беше най-святият миг в живота ни. Тя дишаше без проблем и без да издава звук."

От “Откриване на истината” от Корей Аликс

“Почувствах мекия набръчкан скалп на бебето на 10 –12 см. вътре в мене. “Джим, поддържай главата на бебето!” повторих, неспособна да мисля за каквото и да е друго и екстаза на предстоящото раждане. “Аааа!” – чух да възкликва любимия ми. Ако можех да запиша радостта в гласа му завинаги. “Главата излезе…бебето е излезе!”

* * *

::: Винаги ли болката и раждането вървят ръка за ръка?

Как е възникнала представата за болезненото раждане? Книгите и филмите имат огромно влияние върху общественото съзнание. Ако авторът, описвайки раждането на главната героиня, иска да заинтересува читателите, той препълва епизода с напрежение, драматизъм, страдания и мъки. Така се съдава усточиво обществено мнение, което се затвърдява с разказите на приятелки и познати.

През 50-те години на ХХ век английският акушер-гинеколог Грентли Дик-Рид след дългогодишна практика в Англия и Африка си задава въпросът защо представителките на някой култури раждат леко, други - в стенания и мъки. В своята книга “Раждане без страх” той пръв проследява връзката между страхът от болката и самата болка. Той пише: “Страхът от болката провоцира противопоставяне на работещите мускули на матката, увеличава напрежението и възниква болка. Такава последователност се наблюдава във всички подобни ситуации. Например: изпитваме нужда да посетим тоалетната, но нямаме тази възможност. Не се осмеляваме да отпуснем мускулите, които държат сфинктера затворен и продължаваме да изпитваме болка, често много остра, докато не ни се предостави възможност да изпразним препълнения пикочен мехур.... Матъчните контракции не трябва да създават никакви болезнени усещания, ако не са съпроводени от страх и напрежение. За подготвените пациентки раждането е свързано само с усещане на разтягане, силен натиск, дискомфорт...

Всичко, което предразполага към отпускане на тялото и спокойствие на духа, стимулира отделянето на ендорфини (хормоните на радостта), които са естествени болкоуспокоители. Съществуват поне седем типа ендорфини, при това някои от тях имат не по-малка сила на въздействие от инжекция морфин.”

Значи, организмът на жената може сам да изработва болкоуспокояващи. Но механизмът на отделяне на ендорфини е много крехък, зависи от общото емоционално състояние на родилката. Безпокойството може да попречи на отделянето на тези естествени аналгетици.

Oт къде идва болката?

Фзизиологичният смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира низко долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение нараства, все едно жената се съпротивлява на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – майката сама затваря вратата пред раждащото се дете.

Освен това, страхът и напрежението водят до отделяне на катехоламини (хормоните на страха). Под тяхно въздействие кръвта от матката се съсредоточава в ръцете и краката, тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство. По този начин се нарушава нормалния достъп на кислород до матката. Недостикът от кислород, а с него и болката, може да е резултат и на неправилното дишане. До мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка.

Въпреки разпространеното мнение всички хорат имат приблизително еднакъв праг на болката. Различно е възприятието на болката. Това, което за едни е само лек дискомфорт, на други може да се стори, че е нетърпима болка. Освен това, възприятието може да е различно в зависимост от обстановката. Зъбоболът през нощта ни се струва ужасен, но ако гледаме интересен филм, става почти незабележим. Стресът и безпокойството засилват възприятието.

Какво да правим?

Страхът от болката ни кара да се напрягаме предварително, което води да възникване на болка. Силната болка ни плаши още повече, напрежението се увеличава, болката се засилва и т.н., и т.н. Какво да правим? Трябва да разкъсаме тази верига, да премахнем едно от звената й.

Ако ви заболи, не трябва да търпите, превивайки се, със стиснати зъби. Движете се, учете се да се ориентирате по своите усещания. Не се паникьосвайте и не се съпротивлявайте на болката, а се опитайте да разберете защо ви боли: може би не се отпускате достатъчно, страхувате се, дишате неправилно и се нарушава достъпа на кислород до работещите мускули. Или не чувате тялото си, което иска да заемете друга, по-удобна поза.

За да реагирате правилно на болезнените сигнали и за да можете да ги преодолявате, трябват знания за протичането на раждането, за характера на усещанията, за възможните варианти на поведение. По време на бременността прочетете съответната информация, посетете специалните занятия за бъдещи родители.

По време на раждането прехвърлете вниманието си от своите неприятни усещания върху тези на бебчето. Раждането има много по-силно и много по-важно значение за детето, отколкото за майката. Жената разбира смисъла на процеса и може съзнателно да влияе върху него, докато детето не знае какво се случва с него, то е много по-уязвимо в този момент.

Гответе се за раждането, посрещнете го без страх и помнете, че това е много силно емоционален момент, който при правилен подход може да стане най-прекрасния в живота ви.

Полезни съвети:

::: Защо пъпната връв НЕ ТРЯБВА да се прерязва веднага след раждането?

Как да предпазим детето си от ненужно лишаване от кръв?

Лекари, акушерки и други медицински лица стягат или прерязват пъпната връв още на 30-та секунда след раждането. Това не само е ненужно, но е и опасно за бебето, защото го лишава от ценните хранителни вещества и кослородът, съдържащи се в плацентната кръв, при това в момент, в който то има огромна нужда от тях.

Създателят на термина Детска Церебрална Парализа, едно от светилата на неврологията през 19 век- Литъл, смята, че главната причина за ДЦП е родовата травма и хипоксията (кислородната недостатъчност) по време на раждането, което се явява причина за увреждане на главния мозък на детето.

Пъпната връв пулсира 5 или повече минути след раждането, а ако майките са приемали токсини (медикаменти) - до 20 минути. По-мъдрите лекари не прерязват пъпната връв, независимо дали пулсира или не, преди 12-та минута.

Може ли при цезарово сечение бебето да бъде извадено с плацентата, без прерязване на пъпната връв? Да. Ваше законно право е да уговорите това с лекаря, най-добре е предварително да сключите договор с него. Ако той въпреки това незабавно след раждането пререже пъпната връв, това ще е престъпление - поставяне на здравето на детето в опасност.

Незабавно прерязване на пъпната връв е необходимо само в много редки случаи - при разкъсване на връвта или на плацентата.

Плацентата трябва да се държи малко над бебето, в никакъв случай под него. Лоша практика е, особено при цезаровото сечение, лекарят да държи бебето високо. Това причинява затруднение на сърцето да изпомпва кръв с въглероден двуокис обратно към плацентата и да черпи свежа кръв с кислород. Това е и причината в много случаи връвта да спира да пулсира, ставайки бяла.

Дете, което не диша, може да бъде върнато към живота, ако не му е прерязана пъпната връв - щом сърцето забие отново, кръвният поток продължава да тече по връвта. Оставете го. То ще се възстанови. Достатъчно е то и майката да са на топло и сухо.

Защо медицинските лица прерязват рано пъпната връв? Защо ги обучават на това?

Отговорът на този въпрос може да се открие, ако се претегли плацентата и извлечената от нея кръв (от 4 до 6 унции или приблизително 120-180 мл). От това голямо количество кръв е лишено детето. Оправдание винаги може да бъде намерено, даже и ако вследствие на прерязването или завързването на пъпната връв някой орган е спрял да функционира. Внушават ви страх, че нещо може да се случи, а в действителност твърде рядко е необходимо връзката на бебето с плацентата да бъде прекъсната незабавно.

Мотивите за ранното прерязване са неетични, ако не и криминални. Плацентата бива “ожъната” за ценни хранителни вещества, хормони, стволови клетки, които се продават много скъпо. Длъжни сме да защитим бебето, което не може да даде своето информирано съгласие. Кръвта от плацентата принадлежи на бебето и не бива да бъде давана на друг. Бебето е твърде малко и незащитено, за да дарява кръв на друг.

Най-много се цени плацентата на недоносените бебета, защото е много богата на стволови клетки, така че преносените имат повече шансове връвта им да не бъде срязана веднага.

Продажбата на плацента и кръв, извлечена от нея, се прави почти винаги без знанието и съгласието на родителите. Медицинските лица не са длъжни да докладват какво е състоянието на връвта при прерязването, нито колко кръв са източили по-късно от плацентата, защото обикновено си сътрудничат с лабораториите в самите болници. В някои случаи се използва без знанието на родителите даже генетичната информация от клетките в плацентата.

В по-стари времена плацентата е оставала в пелените на детето поне два дни, след което пъпната връв е изсъхвала и се е скъсвала сама. Раната при скъсване зараства по-бързо, отколкото при срязване, и не се инфектира.

Бебето, получило необходимата кръв от плацентата, има много по-здрава имунна система, много по-рядко ще боледува от настинки, възпаления и т.н. Ранното прерязване води до анемия и други смущения, които обикновено проличават в по-късна възраст. Засягат се белите дробове, защото при липса на кръв се абсорбира водата от белите дробове, която е богата на кислород.

Неопитните родители, наивни и доверчиви, са най-уязвими от тази гледна точка.

Най-добрият начин да защитите вашето бебе е да го родите без намесата на медицински лица. Най-сигурното място, където бебето ще е защитено, е собственият Ви дом. Защо?

Твърде много са случаите на неоправдаване на доверието, от страна както на лекари, така и на лицензирани сестри-акушерки. Дори се е случвало медицински лица уж случайно да навредят на майката, която е поискала да не се реже пъпната връв веднага след раждането. Един пресен пример: (октомври 2003) - неопитна майка ражда във Ванкувър. Тя е отказала ранното отрязване на пъпната връв на нейното бебе. Медицинските лица избутват бебето обратно към утробата под претекст, че не е обърнато с лице напред. Няма такава клинична практика - да се връща бебето в утробата само поради тази причина. След това майката се бори за живота си с вътреутробна инфекция.

Поемете отговорността и запазете контрола над ситуацията при раждането. В 95% от случаите майката няма нужда от помощ, за да роди своето дете. Достатъчно е един любящ човек да го поеме, когато то се появи на белия свят и да го даде на майката.

Не бутай реката – тя си тече сама

Лора Шанли

Малко известен факт е, че освен един-два леки напъна в последните секунди на раждането, напъването насила (когато жената няма импулс да го прави), е ненужно и даже нежелателно. Фразата “Не бутай реката, тя си тече сама” определено е подходяща за раждането. В своята статия  "Втората фаза на раждането – не е нужно да напъваш" Nancy Tatje-Broussard пише: "Родовият процес не трябва да се превръща в напъване. Той може да се разгръща плавно в хармония с природния ритъм на живота."

Tatje-Broussard започва да изучава концепцията за напъването, след като нейна приятелка разказва своето преживяване за медикаментозно болнично раждане в поза “по гръб”. На тази нейна приятелка била сложена пълна упойка, поради което в безсъзнание през повечето време, след известно време тя се събужда и вижда как главата на дъщеря й прорязва. Бързо извиква сестрите, които играели на карти наблизо.

Tatje-Broussard се запитва защо, ако е възможно да родиш лесно в безсъзнание, са нужни такива огромни усилия когато си будна. Тя открива, че до 1920 г. жените не са инструктирани да напъват през втората фаза на раждането. (Втората фаза е времето между пълното разширение на шийката и излизането на бебето.) През 20-те години лекарите “решават”, че втората фаза е опасна за нероденото бебе. Надяват се, че напъването ще помогне за по-бързото изгонване. Дори известно време на майките било казвано да напъват от самото начало на раждането.

Около средата на 50-те години на ХХ в. много хора започват да осъзнават важната роля на релаксацията през първата фаза на раждането. Но втората фаза и до днес продължава да бъде свързвана с голямо физическо усилие. Лекари, сестри, акушерки, придружители на раждането често насърчават раждащата да напъва дори когато напъни липсват.

През 80-те години изследвания сочат, че втората фаза на раждането не е опасна за бебето, а в действителност тя  стимулира храносмилателната, отделителната и дихателната му система. Всъщност напъването може да бъде опасно както за бебето, така и за майката. Когато жената напъва, тя задържа дишането си. Поради това не постъпва достатъчно кислород в матката, което прави контрахирането й по-трудно и болезнено. Кислородът е недостатъчен и за бебето. Това може да доведе до влошаване на сърдечните му тонове и дори до мозъчно увреждане.

Сюзън Маккей в статията си "Хуманизиране на раждането в едно технологично общество" пише: "Насърчаването на жената да напъва по-силно и продължително може в действителност да бъде много вредно, тъй като главата на бебето и пъпната връв са притиснати по време на интензивното усилие на майката, което води до забавяне сърдечния ритъм и фетална хипоксия (постъпване на недостатъчно кислород)."

Разкъсвания на перинеума се получават по-често при продължително напъване, а изследванията сочат, че напъването рядко води до по-бързо излизане на бебето.

 Акушерката Ина Мей Гаскин в статията си “ Раждане по амски” пише за раждане, на което е присъствала в амската общност:
 „С първите признаци на напън, главичката на бебето проряза. Единственото, по което можеш да съдиш, че напъва, бе лекото задържане на дишането й. Тя не издаде звук, не направи никаква гримаса. Осемнайсетте предишни раждания очевидно я бяха научили как да остави матката да си свърши работата, докато самата тя е възможно най-отпусната.”

Джейн Флетчър разказва за своя опит в раждането в писмо до списание “Майчинство”, озаглавено "Без повече професионални напъвачи": Първото ми раждане беше акомпанирано от френетичен хор "Напъвай! Напъвай! Напъвай!" в продължение на поне половин час. Като неопитна, взех тези съвети насериозно...Петима души ми крещяха да напъвам и в усилието си да задоволя искането на тълпата, напъвах толкова силно, че си счупих опашната кост. За второто раждане бях решила да не напъвам изобщо. Ако на бебето му е нужно време да излезе, така да бъде. И разбира се и второто раждане бе акомпанирано от неистови "Напъвай! Напъвай! Напъвай!", но този път не му обърнах никакво внимание. Дишах спокойно, леко, релаксирах. Джесика се появи на бял свят без да ми счупи костта и така ми спести 6 седмичната болка, която преживях след първото раждане.”

Раждането наподобява движението на червата. При нормално изхождане човек просто позволява на тялото си да си свърши работата. След слизането на фекалиите в ректума, е необходим само слаб напън за изхвърлянето им. Концепцията, че раждането трябва да е "Трудна работа! Най-трудното нещо, което съм правила", (както понякога чувам жените да казват) е общоприета заблуда. В действителност, както авторът Пат Картър вярва,  нито от жената, нито от матката са нужни много усилия за раждането на бебето:
” При условие, че няма обезболяващи, които да се противопоставянето на усилията на матката, е нужно малко усилие от страна на фундуса, за да изпрати щастливо и успешно бебето по пътя му. Ако има нужда от усилия, те са е малко повече от това при напъна на червата при изхождане – всъщност по-малко усилие, отколкото при кихане.”

Или казано по-естетично, раждането може да бъде сравнено с рисуване на картина или преживяване на оргазъм. Това е по-скоро въпрос на “позволяване да се случи”, а не на “правене”.

Разбира се казаното по-горе не означава, че ако жената чувства нужда да напъва, тя трябва да пренебрегне този импулс. Но същевременно тя не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин на раждане.

Раждането е съзидателен акт и като такъв то не може да бъда форсирано, за да задоволи неестествените времеви ограничения на обществото. Настояването да се напъва при раждане е всъщност отражение на културната ни нагласа, че силата и бързината стоят над вярата и търпението.

КЛЮЧОВИ ПОТРЕБНОСТИ НА РАЖДАЩАТА ЖЕНА

Автор: Мишел Оден

Да разгледаме раждащата жена от гледна точка на физиологията. Най-активната част от нейния организъм по време на раждането са хипоталамус и хипофиза. Това са еволюционно най-древните части на нейния мозък. Всички хормони, които регулират протичането на раждането, се отделят именно от тези жлези. Известно е, че ако в процеса на раждането или във всеки друг епизод на сексуалния живот на човека възниква затормозяване, неговият източник трябва да се търси в “новия мозък” – онази част на мозъка, която при човека е исключително развита и която често се нарича “мозък на интелекта” или “мислещ мозък”. По-правилното му название е нова кора или неокортекс.

Ако искаме да открием какво е необходимо на всяка една жена по време на раждането, пътят към отговора е – да разберем и да обясним това, което е добре известно на акушерките и на майките, които имат опит на раждане без медицинска намеса. Когато жената ражда предоставена на самата себе си, без медикаменти, тогава по време на раждането настъпва момент, в който тя се стреми да се откъсне от околния свят, сякаш се отправя на “друга планета”. Тя си позволява неща, за които не би помислила във всекидневния си живот, например, да вика или да псува. Тя може да заема най-неочаквани пози, да издава нетипични звуци. Всичко това, показва, че контролът от страна на неокортекса е понижен. Намаляването на активността на неокортекса е изключително важен аспект от физиологията на раждането от практическа гледна точка. От това следва изводът, че раждащата жена трябва преди всичко да бъде предпазена от излишно стимулиране на неокортекса. И така, просто правило:

ДА СЕ ИЗБЯГВА СТИМУЛИРАНЕТО НА НЕОКОРТЕКСА!

За да се използва правилото на практика, трябва да си изясним какво подразбира то. Да разгледаме общоизвестните фактори, способни да възбуждат човешкия неокортекс и да се опитаме да ги избегнем:

Езикът, и особено рационалният език. Когато общуваме с помощта на думи, неокортексът анализира това, което ние възприемаме. Оттук – едно от най-важните качества на добрата акушерка: умение да бъде сдържана и да не говори много, особено да не задава въпроси, които изискват точен отговор. Да си представим, че раждането е навлязло в активния си период и жената вече е там, “на другата планета”. Тя си позволява да вика, да прави неща, които преди са били немислими за нея. Тя е забравила всичко, на което са я учили, за което е чела в книгите, тя е изгубила представа за времето – и изведнъж я питат в колко часа е пишкала за последен път. Типичен пример за мощна стимулация на неокортекса! Това изглежда толкова просто. Но колко ли време ще трябва да мине преди акушерките отново да осъзнаят тази истина: трябва да се помага колкото се може по-мълчаливо!

Светлината също притежава свойството да стимулира неокортекса. Специалистите по електроенцефалография (изследване целящо записването на електрическата  активност на мозъка – бел.прев) знаят, че при стимулация на зрителните реакции се наблюдава повишаване на активността на главния мозък. Обичаен начин да се намали активността на мисловната дейност и да се помогне на човека да заспи е да се затворят щорите и да се изключи светлината. Това означава, че от гледна точка на физиологията, неярката светлина ще облекчи процеса на раждането. И отново – ще се наложи още дълго време да убеждаваме някои лекари, че това е толкова сериозно. Интересно е, че жена, която вече е “на другата планета”, независимо от волята си заема онова положение, което ще я предпази от излишни зрителни дразнители. Например, застава на колене и лакти, сякаш се моли. Тази разпространена поза при раждане не само облекчава болките в кръста – тя дава и други положителни ефекти: отстранява един от източниците на страдание на плода – притискане на важни кръвоносни съдове около гръбначния му стълб, а също помага за обръщането на главичката му.

Усещане на жената, че я наблюдават, също стимулира неокортекса. Физиологичните реакции на присъствието на наблюдаващ са подробно изследвани от учените. Всички знаем, че ние се чувстваме различно, когато знаем, че ни наблюдават. С други думи интимната обстановка, усамотение (privacy) – е фактор, способстващ за намаляването на контрола от страна на неокортекса. Интересно е, че всички бозайници – а при тях неокортекса е по-малко развит от нашия – се стремят да раждат далеч от чуждите погледи. Видовете, които водят активен нощен живот (например, плъхове) раждат предимно през деня, а животните, които са активни през деня (например, конете) – през нощта. Дивите кози отиват в най-недостъпните планински райони за тази цел. При нашите близки роднини шимпанзетата, женските напускат стадото по време на раждането. И така, една от ключовите потребности на раждащата жена е да се усамоти, да не я вижда никой. По този начин за нея е съществена разликата между акушерка, която стои пред нея и непрекъснато внимателно я наблюдава, и сдържаното поведение на друга, която тихо стои отстрани. Точно заради това следва да се избягва използването на всеки апарат, който жената може да възприеме като инструмент за наблюдение, било то видеокамера или прибор за електронен мониторинг на плода.

Опасност. Всяка ситуация, свързана с отделянето на хормони от групата на адреналина, стимулира дейността на неокортекса и сдържа процеса на раждане. Когато възниква опасност, на млекопитаещите се им се налага да бъдат бдителни и внимателни. В контекста на нашата тема това означава, че по време на раждането жената изпитва нужда да се чувства в безопасност . Тази ключова потребност обяснява факта, че във всички времена жените са се стремили да раждат близо до собствената си майка или някой, който може да я замести. Това като правило е опитна жена с опит на майка или баба... Акушерката по своята природа олицетворява образа на майката. В идеалния случай – майката е прототип на човек, до когото се чувстваме в безопасност, който няма да ни разглежда или критикува.

Няколко “ако...”
Ако бяхме осъзнали ключовите потребности на раждащата жена преди половин век, когато се е разпространила съвременната техника на цезарово сечение, тогава историята на родоразрешението, несъмнено би тръгнала по друг път. И “акушерството в изпълнение на акушерки”  би се ползвало с уважение. Акушерките не биха изчезнали – напълно, както е станало в някои страни или почти напълно, където са загубили своята същност и самостоятелност, превръщайки се в заложници на медицинските схеми. Сравнявайки страните, градовете и болниците, е лесно да отгатнем какъв е процента на цезарови сечения – достатъчно е да знаем съотношението между акушер-гинеколозите и акушерките. В страните, където акушер-гинеколозите са много повече от акушерките, последните са изгубили своята независимост, а количеството на цезарови сечения е огромно. Така стоят нещата в много държави, толкова различни една от друга – Бразилия, Китай, Южна Корея, Тайван, южна Италия, Турция и Гърция.

Ако бяхме разбрали какви са ключовите потребности на раждащата жена, сега нямаше да наблюдаваме второ и трето поколение, родени при интензивна лекарска намеса. Има статистически данни за това, че в определена степен способността благополучно да роди дете се предава от майка на дъщеря. В САЩ е направено проучване на данните за всички жени родили в щата Юта през 1947-57 гг. И след това родилите в същия щат през 1970-91 гг. Ето какво показва изследването: ако на жената е било направено цезарово сечение по причина “отсъствие на прогрес на родовата дейност”, тогава вероятността за това, че и на дъщеря й ще й се наложи да ражда чрез операция нараства шест пъти. Излиза, че с идването на епохата на “индустриализация на раждането” способността за благополучно родоразрешение е започнала постепенно да намалява?

Ако бяхме усвоили ключовите потребности на раждащата жена, историята на раждането не би познала “ерата на електрониката”. Тогава лекарите не биха се решили в началото на 70-те да записват в постоянен режим ритъма на сърцебиенето на плода и интензивността на маточните контракции с помощта на електронни прибори. Лекарите биха разбрали: когато някой постоянно следи телесните функции на жената и тя знае за това, този факт сам по себе си е достатъчен за да възбуди неокортекса, а това заплашва раждането да стане по-дълго, по-трудно, а значи и по-опасно, така че все повече раждания ще протичат с помощта на хирург. Интересен факт: когато започва ерата на електрониката, учените провеждат изследвания, показващи, че единственият устойчив и статистически значим ефект на електронния мониторинг е увеличаването на броя на цезарови сечения.

Ако, благодарение на правилното разбиране на процеса на раждането, бяхме избегнали ерата на електрониката, възможно е, че не би възникнал натрапчивият страх от съдебни последици. През 1970-те г. много лекари, не без участието на пресата, распространяват идеята за това, че новите  електронни методи за наблюдение позволяват да се ражда “без риск” – сякаш спонтанният процес на раждането е подобен на полета на самолет, който може лесно да се следи и надеждно да се управлява! От това убеждение следва, че причината за всеки нещастен случай – смърт, инвалидност – е нечия грешка или пропуск , а значи трябва да се търси виновен. Общественността не можа да разбере навреме, че епидемията на съдебни искове, не доведе до нищо друго, освен атмосфера на страх в болниците и родилните домове. А точно страхът е това, което прави раждането трудно и опасно.

Ако преди няколко десетилетия си бяхме задали правилните въпроси, сега нямаше да сме попаднали в рамките на стабилно вкоренни заблуди.

 Ако, например, бяхме осъзнали, колко е важно да осигурим на раждащата жена условия, при които нейният адреналин се запазва на минимално равнище колкото се може по-дълго, тогава бихме си представили, че присъствие при раждането на мъж, неокортекса на който отделя хормони на стресс, може да увеличи риска. Но ето, че се появява ново течение: бащите присъстват при раждането. Всички горещо го подкрепят, и днес вече никой не би се осмелил да обърне внимание на това, че неговият бум е съвпаднал по време с рязкото увеличаване на броя на цезарови сечения.

Просто практическо правило

Тъй като неразбирането на физиологични процеси пряко или косвено води до нарастване на броя цезарови сечения, ще предложа просто правило, което ще помогне да се изясни, в какво се състоят ключовите потребности на жената по време на раждането. То може да се изрази само с една фраза: по време на контракциите, напъните и раждането на бебето, следва да се отстрани всичко присъщо за човека и да се удовлетворят потребности, присъщи на млекопитаещите.

Да се отстрани всичко, което е присъщо на човека – това означава преди всичко да се освободим от бремето на вкоренените убеждения (тясно свързани с ритуалите). В продължение на хилядолетия те са се намесвали във физиологичните процеси във всички известни културни общности (не е исключено, обаче, че в определени моменти на човешката история това е давало еволюционно предимство). От това правило следва, че трябва да се сведе до минимум активността на неокортекса – отдела на главния мозък, мощното развитие на който ни отличава от животните. Пак оттук следва, че езикът – още една специфична функция на човека – трябва да се използва колкото се може по-малко.
Всяко млекопитаещо се стреми да бъде далеч от чуждите погледи, в момента, в който ражда потомството си. За раждащата жена това е също толкова важна потребност.

Освен това е необходимо да се удовлетвори нейната потребност да се чувства в безопасност: когато женската на млекопитаещото в джунглата усеща близостта на хищник, процесът на раждането се прекратява за известно време. Забележително е, че жена, скрита от опасност и чуждите погледи, често ражда в пози, присъщи на млекопитаещите, например, на четири крака.

Често казват, че раждането на деца трябва да бъде хуманизирано, то ест да стане по-човешко. Но всъщност, ако искаме да намалим процента на цезарови сечения, на първо място трябва максимално да го доближим до раждането при млекопитаещите. В определен смисъл раждането трябва да бъде дехуманизирано.


Преведе Duol от “Цезарово сечение: безопасен изход или заплаха за бъдещето”

 

Естествено Раждане и 21-ви век

(откъс от "Съзаклятието Водолей")

Научните открития за богатството и сложността на природата разкриват колко жалък е обичайният ни подход към здравето, особено склонността ни да се справяме външно, насилствено и нашественически със системи, чието деликатно равновесие може да се коригира единствено ако се мобилизира и вътрешния лечител. Както външните реформи имат ограничено въздействие над политическото тяло, така и външните лечения са недостатъчни да излекуват тялото, ако духът му е в конфликт.

В много моменти отново се възприемат начините на нашите баби и дядовци, не от носталгия, а защото осъзнаваме, че „модерните" ни подходи са били анормалност, опит да се наложи нещо като недодялан ред над природата, която е далеч по-подредена, отколкото можем да си представим. XX век, например, ни даде изкуствено хранене на бебето на всеки четири часа с биберон, изкуствено предизвикани родилни контракции при планираното раждане и Цезарево сечение за удобство на родилния дом и лекарите; смъртта и раждането се отделят в изолирана, стерилна среда, лишена от утешаващи човешки думи.

При типичното модерно раждане упоени бебета се изваждат от упоени майки, изваждат се в шока на ярка светлина и силни шумове, повиват се стегнато, връзват се и се поставят в пластмасови кувьози. Бащите им ги виждат през стъкло, а роднините им изобщо не ги виждат. И все пак днес ние знаем, че майка и дете се „свързват" физически и емоционално, ако им се даде достатъчно време да бъдат заедно вед¬нага след раждането: зрителният контакт, докосването, усмивките и кърменето явно ;има дълготраен ефект за тяхната връзка и за по-нататъшното развитие на детето. Възприетите от други култури практики и възродените обичаи от нашата собствена култура показват поразителната благотворност на естественото поведение спрямо новороденото: майчиното гушкане, игрите с бащата, изкрючително важното значение, което имат за развитието на детето веществата, съдържащи се в майчината кърма, човешкият глас, на който новороденото откликва с микродвижения.

Значението на това свързване е оценено в изследвания сред различни култури и те показват силна взаимозависимост между това свързване и по-нататъшното майчинско чувство, дългосрочен коефициент на интелигентност на детето, минимални на брой моменти на малтретиране или пренебрегване. Съществува освен това и свързване с бащата. Шведските бащи, на които в родилний дом са позволявали да подържат бебето си, се оказват много по-свързани с него три месеца по-късно. Дългосрочните изследвания показват по-голяма социална жизнеспособност у деца, чиито бащи са участвали в грижите за тях като новородени.

Отначало медицинските служители отхвърлят този подход на тясна връзка. Но капитулацията им идва изведнъж и неочаквано. През 1978 г. Американската медицинска асоциация одобрява акушерския метод, който оценява значението на връзката майка-новородено.*

Съвременните болници явно не са пригодени за семейно раждане и това се оказва фактор, предизвикал огромна вълна от раждания в домашна обстановка през последните години. Отначало лекарите са силно разтревожени от тази тенденция, но провеждането на първата широкомащабна оценка на безопасността при домашното раждане показва „ужасни" за тях резултати. При изследването на близо хиляда и двеста случая на домашно раждане, Департаментът по здравеопазването на щата Калифорния установява, че те за по-безопасни от средния коефициент за щата във всяко отношение.** (Майките, които е трябвало да раждат в болница поради предварително известен риск при раждането не са много представителни за населението като цяло.) В родилните домове са починали два пъти повече бебета, а акушерките се справят много по-добре от лекарите, когато възникнат усложнения! (Например, при техниките на акушерките разкъсванията са в границите на 5 процента в сравнение с 40-те процента разкъсвания при изражданията от лекари.)

Изправени пред бунта на пациентите, все повече болници се опитват да бъдат конкурентноспособни. Родилните отделения се превръщат в „дом извън дома", хуманна среда, която разполага с оборудване за спешни случаи. В центъра „Нов живот" към Семейната болница в Милуоки, в центровете за алтернативно раждане в болницата на Сан франциско и в Холивудската презвитерианска клиника, родители и деца са заедно в помещения с домашен вид, слушат музика, посещават се едни други докато майката ражда, хранят се заедно. Множество болници възприемат метода на раждане на френския акушер фредерик Лебойе. Бебето се ражда в среда с приглушено осветление, в тишина, след това бива посрещнато нежно и след лек масаж се поставя в топла вана. Лекар от медицинския център „Свети Лука" в Чикаго отбелязва „почти универсалната усмивка" на бебетата, докато се протягат. Лекар от Флорида казва на колегите си: „Това е възглед, а не процедура".

Лебойе описва как постепенно открива съзнанието и интелигентността на новороденото, нещо, което не се признава в медицинското образование, което е получил. „Личността вече си съществува, напълно съзнателна, заслужаваща уважение." Един френски експеримент изследва сто и двадесет бебета, родени по метода на Лебойе, всички с майки от работническата класа, които не са знаели нищо за метода, когато са постъпвали за раждане в болницата. Тези бебета показват по-високо от средното ниво на психомоторната скала, имат по-добро храносмилане, прохождат по-рано и за негова изненада впоследствие си служат еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка!

Лебойе е сред лекторите на конференцията през 1978 г. в Лос Анжелис, на която се основава фондация „Нашата най-важна инвестиция", посветена на „осъзнатото раждане" и спонсорирана от Лора Хъксли, вдовицата на Олдъс Хъксли. Силната убеденост в духовните и психологически аспекти на раждането, грижите за новороденото и връзката му с родителите довежда до формирането на мрежата Национална асоциация на родители и лекари за безопасни алтернативи на раждане (НАРЛБАР). Растящият интерес в страната вдъхновява конференции, семинари, книги и неофициални мрежи за взаимна подкрепа. Той силно увеличава подкрепата към установените естествени методи на раждане, като метода на Ламаз и Лигата „Ла Лече" - мрежа за взаимопомощ на жени, които желаят да кърмят бебетата си.

Една жена, попълнила анкетата на "Съзаклятието Водолей", описва раждането на детето си в домашни условия като „върховно психоделично изживяване, постигнато без наркотици". Съпругът й, израждал бебето, също определя раждането като върхов момент в живота си, „когато се е родил като родител". Майката казва, че е благодарна на всички жени, които преди нея „са износили детето си по свой собствен начин, оттеглили са раждането от полето на медицината и са го върнали отново на родителите и детето, на които принадлежи".

Във връзка с последния параграф мога да потвърдя, че раждането на Самуил у дома беше най-върховното ми щастие в живота и наистина се родих като родител.
 


* -- В края на 1979 г. в отговор на съдебен процес и на правителствен натиск Американската медицинска асоциация пуска циркуляр с нов морален кодекс, който разрешава на медиците да си сътрудничат с други лекари, които не са доктори по медицина. Психолозите също отправят предизвикателство в съдилищата към групата на медиците и застрахователите, като настояват за своето право да бъдат включени в системата на здравните осигуровки - Бел. авт.

** -- същото сочат и статистиките за домашно раждане в Холандия, виж статистиките